"Детски албум за пиано" от Светослав Обретенов

"Детски албум за пиано" Светослав Обретенов написва през далечната 1946 година, но и до днес пиесите в него звучат съвременно, интересно и предизвикателно. За съжаление, в последно време този албум е малко позабравен от съвременните учители по пиано. Нещо което не трябва да се случва, тъй като знанията и уменията които той дава и затвърждава у малките пианисти са сериозни. В моята практика съм срещала много ученици, които са се обучават 4-5 години, а не са свирили ритмични фигури като триола или нота с точка, нотни стойности по-кратки от осмина или неравноделен размер. Всичко това може да бъде преодоляно с помощта на 12-те пиеси в "Детския албум за пиано". Нека да погледнем малко по-обстойно всяка от пиесите, в реда в който са подредени в изданието:

1. "Хорце". Кратка пиеса в триделна форма, на пръв поглед елементарна. Истината е, че тя дава няколко ключови умения. Съзвучията от два тона и стакатото в първия дял създават усещане за игривост, докато легатото във втори дял, особено в лявата ръка, създава усещане за лиричност. Този ярък контраст в звученето на дяловете спомага за развитие не само на свиренето на различни щрихи, но и сетивно усещане при изпълнение на пиесите. Финалът създава умение за бързо преместване на ръцете през няколко октави. 

2. "Приспивалка". Тук аз виждам изграждането на две основни умения. На първо място развива умението за изпълнение на тризвучия със секунда, изпълнени в по-тиха от динамика във водещата мелодия. Второто е триола, ритмична фигура която множество от учениците овладяват сравнително късно в своето развитие. 

3. "Ръченица". Първата поред пиеса в неравноделен размер. Белла Барток нарича неравноделните размери "български" и е недопустимо младите български пианисти да не ги изпълняват. Освен това, с тази пиеса учениците трупат опит за свирене на различни щрихи по едно и също време.  

4. "На полето". Изключително интересна пиеса, в която композиторът разкрива на малките пианисти света на нежното и напевно звукоизвличане с дълбочина на тона. Пиесата е с множество повторения на четвъртина с точка с тридесетвторини и квинтола. Напоследък забелязвам тенденция за "избягване" от страна на педагозите на свирене на нотни стойности по-кратки от осмина, което предвид необхватността на детската клавирна литература е лесно, дори и за ученици които свирят 4-5 години, но не е полезно за развитието им.

5. "Тръгнахме към планината". Подвижна пиеса, която подобно на "Хорце" включва два контрастни като характер дяла. Тук композиторът акцентира върху умението за изпълнение на осмина с две шеснайстини, която не винаги е лесно за овладяване от страна на учениците. Обръща се внимание и на изпълнението на акорди в лявата "съпровождаща" ръка. 

6. "Сърдитко". Тази пиеса за мен е една от двете в албума, която изисква "виш пилотаж" от страна на младия пианист и неговия педагог. Изпълнена с богата гама от нотни стойности, ритмични фигури, темпа и украшения. Препоръчвам я на всички педагози, които се опитват да провокират своите ученици, които особено след 4-тата година започват да губят мотивация. 

7. "Пайдушка". Още една пиеса в неравноделен размер. В нея бих обърнала внимание на развити на умението на ученика за бързо свирене върху един и същ клавиш, както и подвижност на ръката при свиренето на скокове на големи интервали.

8. "Тъжното овчарче" . Втората според мен изключително трудна пиеса в албума. За мен тя представлява своеобразно обобщение на наученото от този албум до тук. Нужни са умения за свирене на различни видове украшения, особени ритмични фигури, агогика, звукозвличане и т.н. Пиесата може да даде нов поглед на по-напредналите ви ученици.

9. "Шейна". Интересна пиеса, при която има две основни предизвикателства за младите пианисти. Първото е  изпълнението на шлайфери, а второто е промяна на размер от 3/4 и 4/4. Редакторът на изданието въвежда и знака за тремоло. 

10. "Край хайдушкия огън". Последната трета пиеса в неравноделен размер, но бих го нарекла най-сложния в този албум - 8/8. Предизвикателството пред учениците са двата удължени дяла, особено при лигатура. В тази пиеса Обретенов "разхожда" младите пианисти до контра октава, чието звучене е особено за слухово възприемане.  

11. В края на албума има две пиеси за най-малките. "На разходка" и "Игра" дават възможност на май-малките ни ученици по лек и забавен начин да усвоят щрихите стакато и легато; шеснайстини ноти; абревиатури като знак за повторение и първа и втора волта; лигатура и синкоп.  

"Детски албум за пиано" от Светослав Обретенов е приятен и забавен начин малките пианисти да придобият и усъвършенстват своите знания и умения, да разширят мирогледа си и да предизвикат своето въображение. 

Предлагам ви моята интерпретация на пиесите. Приятно слушане.